„Страх ме е, но ще продължа“: Венецуелци, хванати между надеждата и страха
Каракас, Венецуела – Когато тъмни облаци надвиснаха над необичайно празна улица в квартал на Петаре, Егъл Камачо започна да чува глухо, ритмично дрънчене.
Шумът скоро нарасна. От прозорците и вратите им стояха хора, въоръжени с кухненски прибори, удрящи лъжици в тигани. Те започнаха да се изсипват на улицата. Камачо реши да се присъедини към тях.
Техният импровизиран марш премина каскадно към центъра на столицата на Венецуела Каракас в понеделник, събирайки хиляди хора пеша и мотоциклети.
Това, което ги събра заедно, беше възмущението от това, което смятаха за измамни изборни резултати, обявени в полза на президента Николас Мадуро.
Онзи ден Камачо направи много снимки – усмивките, знамената и дори насилието – но тя каза пред Al Jazeera, че оттогава ги е изтрила. Тя се опасява какво може да направи правителството на Мадуро с протестиращите, които подкрепят претенциите на опозицията за победа.
„Има толкова много преследване“, каза Камачо от дома си в Петаре. „Те идват в кварталите, за да търсят хора.“
Този страх беше широко разпространен в дните след президентските избори на 28 юли.
Седмици наред проучванията на общественото мнение преди вота предполагаха, че Мадуро ще загуби от пенсионирания дипломат Едмундо Гонзалес, при условие че изборите са свободни и честни. Съперникът на Мадуро имаше значителна преднина - около 30 точки. Екзит анкетите отразяват подобна тенденция.
Но когато Националният избирателен съвет на Венецуела (CNE) обяви резултата от вота рано в понеделник сутринта, той разказа различна история. Правителствената агенция твърди, че Мадуро е спечелил с повече от 51 процента от гласовете, удобни седем точки пред Гонзалес.
Започнаха демонстрации и последваха сблъсъци между привърженици на опозицията и силите за сигурност. Някои са довели до задържания, наранявания и дори смърт.
След дни на турбуленция, много поддръжници на опозицията са в ничия земя, движейки се по тясна пътека между надеждата и страха за това, което следва.
Хорхе Фермин, на 86 години, протестира от години срещу социалистическия режим във Венецуела, първо при покойния Уго Чавес, а след това при избрания от него наследник Мадуро.
На събиране в центъра на Каракас бившият служител на Министерството на образованието размахва във въздуха самоделен плакат.
Плакатът предлага оптична илюзия: Погледнат от едната страна, той показва лицето на Гонзалес. Погледнете го от друг ъгъл обаче и той показва Мария Корина Мачадо, кандидатът, който трябваше да се кандидатира срещу Мадуро, само за да бъде забранен от публична служба.
„Това е най-голямата лъжа в света“, каза Фермин за резултатите на CNE. „Правителството знае истинския резултат, но не иска да го покаже.“
Правителството на Мадуро досега не е публикувало резултатите от гласуването от отделни избирателни секции, както беше традицията в миналото. Всичко, което CNE предлага, е общият процент.
Въпреки това резултатите, събрани от наблюдатели на допитванията – и предадени на опозицията – изглежда показват, че Гонзалес спечели убедително, осигурявайки си 67 процента от гласовете.
Въпреки призивите на опозицията, както и на международната общност, правителството все още не е показало никакви доказателства, че Мадуро официално е спечелил. Мадуро обеща да разкрие резултатите от гласуването, но графикът все още не е определен.
„Това правителство причини толкова много болка, нещастие, а сега се опитаха да ни ограбят и последната останала надежда“, каза Фермин пред Ал Джазира.
Като пенсионер във Венецуела, пенсията му се равнява на едва 3,50 долара на месец. „Дори не ми позволява да зареждам телефона си“, обясни той.
Плакатите в подкрепа на Мадуро, които някога са украсявали почти всеки стълб на лампата в Каракас, сега са изчезнали, съборени и захвърлени върху купчини боклук или огньове. Редица статуи, представящи покойния Чавес, смятан за баща на социалистическия проект на Венецуела, също бяха съборени.
Маргарита Лопес, венецуелски историк, който е изучавал протестното движение в страната и социалистическото правителство на Чавес, каза пред Ал Джазира, че днешните демонстрации споделят отличителните белези на минали мобилизации: събаряне на статуи, блъскане на тенджери и тигани в стил протест, наречен “cacerolazo”.
Но този път, каза тя, има една ключова разлика. „Поляризацията изчезна“, обясни тя.
Предишните протести, посочи Лопес, до голяма степен бяха съставени от избиратели от средната и висшата класа. Но с продължаващия упадък на икономиката на Венецуела, по-разнообразна част от обществото се изля по улиците, за да демонстрира.
„Всеки се бори с работата“, каза Лопес. „Те обедняха. Те нямат пълен достъп до обществени услуги. Политическият дискурс на поляризацията вече не е валиден за венецуелците.“
Традиционно много жители в районите на работническата класа на Венецуела са били последователи на Chavismo – идеологията, кръстена на Чавес, която насърчава преразпределението на доходите и съпротивата срещу „имперските“ сили, представлявани от страни като Съединените щати.
Но за мнозина Chavismo не оправда очакванията си. След смъртта на Чавес през 2013 г. Мадуро пое управлението и страната се свлече в икономическа пропаст.
Част от проблема беше глобалният спад на цените на петрола през 2014 г., но кризата се дължеше и на лошо икономическо управление, присвояване на държавни средства и международни санкции.
„Идвам от Петъре. Тук съм за свободата на моя окръг, за бъдещето на моята дъщеря, за моята сестра, за моята племенница“, извика мъж без риза на един скорошен протест, докато вдигаше ръка във въздуха.
Използва другата, за да посочи татуировката на гърдите си: цветна карта на Венецуела.
Според Лопес райони с ниски доходи като Петаре някога са били бастиони на чавизма. Но за жителите там днес социалистическата реторика изглежда вече неактуална.
„Мадуро може да каже, че империализмът и „фашистката“ дясна опозиция все още не са спрени, но в действителност хората вече не се интересуват“, обясни Лопес.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 80 процента през последните няколко години, според Международния валутен фонд. Заплатите и пенсиите са намалели поради хиперинфлация, девалвация на валутата и неофициална доларизация, процес, който възниква, когато хората се обърнат към щатския долар като алтернативна валута.
Около 7,7 милиона души – една четвърт от населението – са напуснали страната поради ниски заплати, липса на възможности, лошо здравеопазване и, в някои случаи, преследване.
Правозащитни групи като Amnesty International отдавна критикуват правителството на Мадуро, че използва произволни арести, принудителни изчезвания и дори извънсъдебни убийства, за да смаже възприеманото несъгласие.
„Не мога да приема кръв в моята страна – страна, която има толкова много да предложи“, каза Камачо, дни след като за първи път чу трясъка на тенджери в понеделник в Петаре.
Майката на две деца емигрира веднъж преди и сега се притеснява, че може да се наложи да напусне отново. „Ако това правителство не падне, аз си отивам. ще трябва. Не мога да продължа тук – ще ме вкарат в затвора.“
Най-малко 19 души са били убити досега при сблъсъци между силите за сигурност и поддръжници на опозицията, според неправителствената организация Виктим Монитор. Най-малко шестима бяха убити от colectivos, групи от въоръжени мъже, свързани с правителството, качени на мотоциклети и носещи оръжие.
Victim Monitor съобщава, че повече от 1000 души също са били задържани, отказан им е достъп до правна помощ и не могат да видят семействата си.
Студентката Марта Диас, която използва псевдоним от съображения за сигурност, вече беше на няколко демонстрации в планинския град Мерида, когато се присъедини към протест с искане за освобождаване на 17 младежи, задържани след изборите. Един от тях беше неин братовчед.
„Почувствах се много зле. Дори получих нещо като паник атака“, каза Диас. „Чувствам се безнадеждно. Трудно е да запазиш надежда в такава мрачна ситуация.“
Но въпреки страховете си от репресии, тя не иска да се откаже от борбата за освобождаването на братовчед си – и да настоява за прозрачни изборни резултати. „Ще отида на още протести. Страх ме е, разбира се, но ще отида при толкова, колкото е необходимо.“
В телевизионно обръщение по държавната телевизия в четвъртък Мадуро обяви изграждането на два строго охранявани затвора за задържани, свързани с протестите. Той каза, че това ще бъдат „лагери за превъзпитание“, където затворниците ще бъдат задължени да участват в принудителен труд.
Въпреки това Фермин, гордо носещ шапката си с флаг на Венецуела, каза пред Ал Джазира, че отказва да загуби оптимизма си, че опозицията може да надделее.
„В деня, в който спра да се бия, ще падна“, каза той с предпазлива надежда, че скоро Венецуела ще види ново правителство и по-светло бъдеще.
